Home > Проекти > Популяризиране и ускоряване на въвеждането на ДАК за приобщаването на деца с увреждания

Проект

“Популяризиране и ускоряване на въвеждането на ДАК за приобщаването на деца с увреждания

Период: ноември 2022 – декември 2023

Проектът е осъществен в партньорство и с финансовата подкрепа на UNICEF България

Дейности, включени в проекта:

  • проучвания на познания и нагласите спрямо ДАК на специалистите, работещи в системата на приобщаващото образование
  • обучения за подготовка на специалисти по ДАК;
  • популяризиране на темата за ДАК чрез публикации
  • организиране на международни конференции по ДАК

Национален екип по ДАК

В рамките на този проект фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ проведе обучение за създаване на Национален екип по ДАК –  специалисти, експерти по допълваща и алтернативна комуникация (ДАК). Освен подкрепата на УНИЦЕФ България, създаването на такъв екип е подкрепено от дирекция „Приобщаващо образование” на МОН.

През месец май 2023 г. се проведе конкурс за подбор на кандидати за обучението.  Критериите за избор на бъдещите членове на екипа бяха: наличие и опит в използването на система за ДАК при развитието на комуникативни компетентности при деца с нарушена или липсваща функционална реч, достъп до налична система за ДАК, успешно участие в предишни обучения по високотехнологични средства за ДАК и добра компютърна грамотност. Важно задължително условие за включване в екипа беше изразената висока мотивация за задълбочено усвояване и използване на съвременни високотехнологични средства за ДАК и достъп до компютър.

В периода юни – декември 2023 г. се проведе интензивно обучение с продължителност 160 часа, включващо присъствени занятия, синхронно присъствени онлайн занятия, самостоятелни практически задания, дискусии. В обучението бяха включени теми, свързани с високотехнологични средства за ДАК, алтернативен достъп до компютър, нискотехнологични средства, оценка на нуждата от ДАК, стратегии за въвеждане и използване на ДАК. За завършване на обучението се изискваше разработване и  представяне на практически задания, разработване и представяне на оценка и индивидуален план, тест със затворени и отворени въпроси.

28 специалисти успешно завършиха обучението и са членове на Националния екип по ДАК – мрежа от специалисти от цяла България, експерти по допълваща и алтернативна комуникация.  Те познават теорията и практиката, свързани с помагащите технологии за ДАК и алтернативен достъп до компютър и могат да консултират потребители на ДАК, колеги, семейства, учители. Националният екип по ДАК включва 11 специалисти от РЦПППО, 12 от ЦСОП, 2 от СУУНЗ, 2 от НПО, 1 от ЦСРИ:

  • Анета Морфова, фондация „Карин дом”, Варна
  • Анна Динчева, РЦПППО София град
  • Велина Митрева, ЦСОП Пловдив
  • Виолета Георгиева, РЦПППО Монтана
  • Грета Томова, ЦСОП Габрово
  • Даниела Кирова, ЦСОП Добрич
  • Даниела Мечтанова, ЦСОП Кърджали
  • Даринка Печалова, ЦСОП Велинград
  • Десислава Севова, РЦПППО Бургас
  • Диана Керемедчиева, СУУНЗ София
  • Димитър Козарев, ЦСОП Пловдив
  • Елена Горчева, фондация „Карин дом”, Варна
  • Елиза Нанева, РЦПППО Габрово
  • Жана Василева, ЦСОП Велинград
  • Илияна Милушева, ЦСОП Враца
  • Йоана Ангелова, СУУНЗ София
  • Кристина Давчева, ЦСОП Плевен
  • Лин Мансур, ЦСОП “Е. Сеген”, София
  • Марио Бондоков, РЦПППО Видин
  • Мария Димитрова, РЦПППО Търговище
  • Мария Кирова, РЦПППО Сливен
  • Мария Станчева, ЦСРИПАС, София
  • Милена Минкова, РЦПППО Стара Загора
  • Нина Русева, ЦСОП Варна
  • Павлина Дескова, ЦСОП Плевен
  • Станимир Стефанов, РЦПППО Търговище
  • Татяна Янакиева, РЦПППО Бургас
  • Теодора Калафатова, РЦПППО Монтана

Очакваме създаването на национален екип по ДАК да ускори съществено процеса на навлизането на технологиите за ДАК и достъп до компютър в системата на приобщаващото образование в полза на децата с комплексни комуникативни потребности – специалистите са подготвени да правят оценка на нуждите, консултации и обучение на деца с комплексни комуникативни потребности, да консултират колеги и родители. Членовете на екипа ще бъдат включвани и в бъдещи обучения за повишаване на квалификацията в областта на ДАК.

Проучване на компетентност, нагласи и използване на допълваща и алтернативна комуникация от специалистите в РЦПППО

Проучването е проведено от фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ в рамките на проекта „Популяризиране и ускоряване въвеждането на допълваща и алтернативна комуникация за приобщаването на децата с увреждания“, финансиран от UNICEF България. Настоящото изследване е проведено през април 2023 г. В него са се включили 252 специалисти от 23 регионални центъра за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) в България.

Изследването се провежда за втори път със същия въпросник, като резултатите от първото изследване (проведено през 2020 г. в партньорство с UNICEF България) са публикувани в Гринберг & Христова (2021). Това изследване e проведено онлайн с 224 специалисти от 18 РЦПППО.

ДАК дава възможност за комуникация на деца и младежи, които имат нарушена експресивна реч и не могат да пишат. Средствата за ДАК могат да бъдат ниско- и високотехнологични и да включват разпечатани табла със символи и картинки, но също така съвременни таблети и лаптопи със специализиран софтуер и вградени технологии за достъп като контрол с поглед. В съвременните подходи в тази област развитието на езикова компетентност и комуникативните умения е една от най-важните цели при работата наред с обучението и при наличие на комплексни комуникативни нарушения тази цел може да бъде постигната единствено чрез средствата за ДАК.

Оценките показват, че около 4 000 – 5 000 деца в България се нуждаят от ДАК (по данни на различни институции около 2 000, виж доклада). Малка част от тях получават адекватна оценяване на нуждите, достъп до система за ДАК и систематична работа в нейното адаптиране, развитие и устойчиво използване. Преодоляването на това състояние е свързано с анализ на бариерите пред навлизането на ДАК в приобщаващото образование. Една от основните бариери в световен мащаб е свързана с нагласите и квалификацията на специалистите, които работят с деца с комуникативни нарушения.

Основна цел на новото изследване е да оцени нивото на запознатост и честота на използване на помощните средства за допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) от специалистите в РЦПППО към момента на провеждането и да бъде основа на обучението на специалисти по ДАК. Друга негова цел е да се проследи промяната в тези показатели след повече от 2 години, през които са проведени поредица от инициативи, обучения и конференции, свързани с ДАК, със същественото участие на специалисти от РЦПППО.

Въпросникът, използван и в двете изследвания, включва самооценъчни въпроси за познатостта и използването в практиката на различни средства за ДАК, както и въпроси за избор на стратегия или действия в няколко казуса, на които участниците отговарят. Също така от участниците е събрана информация и за основните бариери пред използването на ДАК в РЦПППО, както и за броя курсове, свързани с ДАК, провеждани по време на висшето им образование по специалността и за повишаване на квалификацията.

Резултатите от първата част на въпросника показват, че голяма част от специалистите оценяват своята запознатост и съответно, честота на използване на средства за ДАК, като много ниски. Това показва наличие на сериозни пропуски в техните компетентности в тази важна област от работата с деца с комплексни комуникативни потребности в системата на приобщаващото образование. Това се вижда от получените резултати от първата част на въпросника:

  • Специалистите от РЦПППО, които са добре или напълно запознати с нискотехнологичните средства за ДАК, е 56%. Тези средства се използват понякога, често или постоянно 43%. В много случаи нискотехнологичните средства за ДАК са познати, но се използват предимно за обучение, а не за комуникация.
  • Със среднотехнологичните средства са запознати 28% от специалистите, а ги използват понякога, често или постоянно 11% от специалистите.
  • Още по-сериозно е положението при високотехнологичните средства за ДАК, които дават най-големи възможности на децата с комплексни комуникативни потребности. Специалистите, които са добре или напълно запознати с тях, са 24% и те се използват понякога, често или винаги само от 9% от тях.
  • При средствата за достъп до компютър, които дават възможност на деца с нарушения във фината моторика да използват високотехнологични средства за ДАК, специалистите, които са добре или напълно запознати с тях, са 13%, а тези които ги използват понякога, често или винаги, са само 2%.
  • Средният процент на специалистите, които никога не използват горните средства за ДАК, са съответно нискотехнологични – 29%, среднотехнологични – 78%, високотехнологични – 80% и средства за достъп – 97%.

Горните резултати показват, че средствата за ДАК на практика не се познават и не се използват на достатъчно добро ниво от специалистите от РЦПППО. От друга страна, сравнението с резултатите от предишното проучване показват общо нарастване на запознатостта със средства за ДАК и достъп до компютър, както и на използването им

Във втората част на въпросника, на базата на казуси и въпроси, са тествани нагласите към средствата за ДАК и споделянето на често срещани заблуди относно ползата от тях и кога да се използват. Резултатитепоказват, че голяма част от специалистите имат правилни нагласи по отношение на използването на ДАК в реални ситуации. В същото време немалка част от респондентите не дават правилни отговори и споделят отхвърлени от съвременните изследвания заблуди относно стратегиите и приложимостта на ДАК, особено в ранната интервенция. Това може да има отрицателен ефект при работата с деца с комуникативни потребности, семействата им и учителите в системата на приобщаващото образование. Въпреки това основните тенденции в нагласите са положителни и ако са подкрепени с нужното обучение и достъп до системи за ДАК, ще доведат до по-широкото и правилно използване на ДАК в дейността на РЦПППО.

Резултатите от третата част показват, че уменията за комуникация, както и средствата за ДАК, не са достатъчно често включени както при оценката, така и в индивидуалните планове за подкрепа. Бариерите идентифицирани от участниците в изследването са в пълно съгласие с резултатите от подобно проучване за Европа (Hristova & Grinberg, 2018) – недостатъчното финансиране и недостатъчната квалификация се възприемат като основни бариери пред успешното въвеждане и използване на ДАК при работата  с децата с комуникативни потребности.

В четвъртата част на проучването са събрани данни за самооценката на специалистите за броя курсове, които са имали в областта на ДАК и за желанието им за повишаване на квалификацията в тази област. По отношение на своята квалификация в областта на ДАК, специалистите споделят за липса или почти никакви курсове по време на висшето си образование (77% – не са имали нито един курс в тази област, а 15% само един курс по време на висшето си образование). Това може би е част от обяснението за недостатъчно добрите резултати по отношение на познаването и използването на средства за ДАК.  Като цяло, респондентите проявяват голям интерес към повишаване на квалификацията си в областта на ДАК, което е добра предпоставка за компенсиране на голямото изоставане в тази област.

Направеното проучване дава разностранна информация за използването на ДАК в системата на приобщаващото образование, в което РЦПППО трябва да играят основна методическа и организационна роля. Получените в проучването резултати показват, че се наблюдава повишаване на запознатостта и използването на ДАК, но въпреки това състоянието не е удовлетворително.

На база на направения анализ и изводи са предложени следните насоки за ускоряване на развитието на използването на ДАК в сферата на приобщаващото образование:

  • Създаване на програми във ВУЗ за квалификация на специалистите в системата на приобщаващото образование в областта на ДАК. Част от действията в тази посока може да включват държавни изисквания за предлагане на практически насочени курсове, свързани с въвеждането и използването на ДАК в програмите за подготовка на специалисти в университетите – ресурсни учители, логопеди, ерготерапевти, психолози и др. Включване на критерии за акредитация на програмите, свързани с качеството на обучението по ДАК.
  • Осигуряване на финансиране и включване на системи за ДАК и средства за алтернативен достъп до тях в стандартите за оборудване на РЦПППО, ЦСОП, детските градини и училищата и обучение на специалистите, които ще ги използват.
  • Създаване на специализация „експерт по ДАК“, която да подготвя специалисти, които могат да правят оценки на потребностите от ДАК, могат да консултират семействата на хората с увреждания и да подпомагат усвояването, използването и развитието на средствата за ДАК според нуждите на децата и младежите с комплексни комуникативни потребности. Създаване на национален регистър на експертите по ДАК.
  • Създаване на програма за повишаване на специалистите от системите на приобщаващото образование и социалните услуги в областта на ДАК, която включва възможност за консултации от експeрти по ДАК, тестване на нови устройства за ДАК, форуми за споделяне на опит и др.
  • Промяна на законодателството, свързано с приобщаващото образование и експлицитно включване на текстове, подобни на тези в Конвенцията на ООН за хората с увреждания (чл. 24 – ал. 3в и ал. 4 – и коментар 4 на Комитета за хората с увреждания на ООН към него), свързани с осигуряването на средства за ДАК на нуждаещите се ученици и повишаване на квалификацията за работа с тях на съответните специалисти. Създаване на система за отчетност в използването на предоставените системи за ДАК и отчитане на резултатите от използването им.
  • В законодателството и съответно в Наредбата за приобщаващото образование да се предвиди система за предоставянето на система за ДАК за всяко дете или ученик, нуждаещи се от ДАК, в системата на предучилищното и училищното образование. Това се прави в страни като Великобритания и Гърция.
  • Включване на средствата за ДАК в списъка на безплатните помощни средства и създаване на регламент за оценка на нуждите от и избор на подходящи средства за ДАК.